Независимостта на България е провъзгласена на 22 септември 1908 година във Велико Търново. Призната е от Османската империя и от Великите сили няколко месеца по-късно - през пролетта на 1909 г.
Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя. Това спъва стопанското развитие на страната и сериозно ограничава нейните международни отношения.
Главно бреме за България според Берлинския договор е прехвърлянето върху българската държава на особения "режим на капитулациите". Той бил създаден в Турция през 1535 г. и гласял, че всички улеснения за чужденци и чужди инвестиции, юридически режим, заемна политика и митнически тарифни условия, потвърдени от Турция, са задължителни и за българската територия.
Заради това, че е васално Княжество България била третирана като второкласна страна, в чиито вътрешни работи по всяко време е можела да се извършва намеса.
България нямала право на самостоятелни дипломатически представителства в чужбина, а чуждестранните представители в София имали статут на агенти, а не на посланици.
Правителството нямало право да сключва договори, заеми и конвенции без да потърси посредничеството на турското правителство. Васалитета означавал и голям данък, който се плащал на турската империя.
Години наред след 1878 г. всички усилия на българската държава имали за цел обезсилване или ограничаване на този режим. Идеи, проекти, слухове, но и надежди за провъзгласяване на българската независимост се носели из европейските политически среди още след Съединението през 1885 г.
Княз Фердинанд, правителствата, цялото общество очаквали благоприятна политическа обстановка. Същинската подготовка започнала след 1903 г.
След Младотурския преврат в Истанбул през юли 1908 г. и очертаващата се нестабилност и изолация на новия турски режим князът и българската дипломация предприели предпазливи сондажи, за да проверят каква би била реакцията от провъзгласяване на независимостта в Санкт Петербург, Лондон, Париж и Берлин.
Изяснило се, че има условия и е възможно политиката на статуквото на Балканите, поддържана от Австро-Унгария и Русия, да претърпи благоприятни за България промени.
По онова време вниманието на Великите сили било насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готвела да анексира Босна и Херцеговина.
Немци и австрийци, които работели по обслужването на жп линията Одрин-Белово обявили стачка. Правителството на министър-председателя Александър Малинов използвало момента и обявило, че конфискува жп-линията в полза на българската държава.
На 22 септември 1908 г. в църквата "Св. 40 мъченици", издигната в старата българска столица Велико Търново от цар Иван Асен II, княз Фердинанд прочита пред министрите Манифеста за обявяването на Независимостта.