Народно читалище „Св. Климент Охридски 1858“ – Стара Загора отбеляза Денят на народните будители с деца, ученици, учители и родители

На 3-и, ноември 2023 г.  привечер малкият параклис Св. Петка в храм „Въведение на Пресв. Богородица“ ни приюти, за да отдадем почит на тези, чийто духове безпокоихме последните два дни…Пред образа на Божия лик и неговата милостива Майка Богородица служители от НЧ „Св. Климент Охридски 1858“ заедно с потомъка на Караивановия род – Стефан Караиванов взеха участие в молитвите за упокой душите на йеродякон Игнатий – Васил Левски и на всички отдали живота си за България…Беше навечерието на Архангелова /мъжка/ задушница-време за поклон пред паметта на отишлите си от този свят…

Ръководството на храма винаги ни е съдействало и сега молитвата водеше младият отец Стефан, който с много топлота и усърдие изпълни молитвеното правило за упокой душите на хилядите, отдали живота си пред олтара на Отечеството …Оставихме да трепти пламъчето на свещичките и да се носи прикаденият тамян. А ние бързахме за последната среща този ден с една интересна група, която ни очакваше в залата на Регионална библиотека „Захари Княжески“, Стара Загора.

От вече мръкналия ден се озовахме в бляскаво осветената зала на библиотеката, където ни очакваха деца, родители и учители от Детска градина „Светлина“…Както винаги, нестандартната със своите решения и идеи, директорка д-р Йоана Димитрова предложи всички заедно да се срещнат с потомък от рода на Васил Левски…На сцената с бодра стъпка се качиха децата, водени от музикалния ръководител Николай Христов, който отчетливо подаде тон и в съпровод на рояла малките таланти запяха…“Де е България“, а с тях запя и залата….“Къде си вярна ти любов народна“ и“ Песен за Будителите“

С това възрожденско начало разговорът потръгна приповдигнато и с огромно любопитство…Децата не всякога разбираха за какво се говори, но учителите и родителите бяха особено впечатлени…Защото почти всеки българин е заставал в мълчалив поклон на 18-и февруари и на 18-и юли…на Къкрина, пред паметника Левски в София, пред барелефа му в Стара Загора, или пред дома му в Карлово, но малцина са тези, които са се срещнали с потомци на рода Кунчеви или Караиванови. Тази вечер те имаха честта да се срещнат със Стефан Караиванов – правнук на Васил Караиванов – първи братовчед на Апостола, негов пръв съратник и сподвижник в борбата и най-верен човек в Карлово. Васил Караиванов е син на Генчо Караиванов – най-големия брат на Гина Караиванова – майката на Левски…

Историческите превратности поставят на изпитание в годините рода Караиванови, които дават свидни жертви пред олтара на Отечеството и в по-нови дни, което постепенно остава в забвение рода, като в забвение остава и делото на Васил Караиванов…

Васил има трима сина – Георги, Стефан и Петър, от които потомци има само Стефан – дядото на нашия гост тази вечер…А Петър Караиванов е лекар-ортопед, доцент в медицинска академия, който с прецизна последователност посвещава целия си живот да издирва документи и факти за Апостола и за Васил Караиванов. Голяма част от фактите са потвърдени от разкази и спомени на баща му, които той старателно записва. Васил Караиванов, доживял достолепна възраст и успява да разкаже от първа ръка спомени за себе си, за Васил Левски, за рода и роднините, които грижливо са събирани, записвани и архивирани в продължение на 55 години! Част от тези факти са издадени в книга през 1987-а година. На следващата година д-р Петър Караиванов умира и в домът му се самонастанява съседът, който обсебва и целия архив…Семейство Караиванови махат с ръка от загубата на апартамента, но водят дела за архива и загубват и това дело, защото силните на деня побеждават. Един ден този архив се озовава в чували, изхвърлени на улицата!!!

Стефан споделя, че по това време е в казармата и не може да реагира и от тогава започва ходене по мъките – дано някъде е запазен този архив – в мазе, таван или предаден в читалище, училище, музей, архив и т.н. Загубата на фамилия Караиванови е чудовищна, но това е загуба на памет за рода, за Апостола и дори за историята на България, загуба, която не може да се измери с ценови еквивалент…

Има още събития, които пращат в забвение истини и факти, та дори цялата фамилия Караиванови. Ето това провокира един от последните потомци на рода Караиванови да посвети последните десет години от живота си, да реабилитира името на рода Караиванови и да го върне в историята, където му е мястото! И това става благодарение на книгата на д-р Петър Караиванов, която е последна инстанция за истините, в която ясно се опровергават неистини, манипулации и открити лъжи с името живота и делото на Апостола, на майка му и братята му и неговите съратници от рода Караиванови…Защото фактите в книгата на д-р Петър Караиванов са стократно проверявани и те защитават името на тези именити българи. Тук става въпрос за манипулациите, които се ширят в социалните мрежи за смъртта на Гина Кунчева, че е сложила край на живота си, хвърляйки се в кладенец, водена от тежката си участ, срама и униженията в края на дните си , което е абсолютна лъжа! Гина умира в съня си на 27 януари 1878 г. в дома на дъщеря си Яна….Няколко дни по-късно от Харков се прибира Петър.

Той е буйна глава. Участник е в Ботевата чета, след това се бие на Шипка многократно е раняван. Последно в боевете на Шипка е ранен в крака и е отведен на лечение в Харков, от където се прибира, но не сварва майка си….За него се говорят отвратителни измислици – че е сакат, просещ милост, умрял в дълбока мизерия, изоставен и забравен…Лъжи, лъжи, лъжи!!! След като се прибира в Карлово, веднага след Освобождението, на Петър му е намерена работа и той е назначен като старши стражар в ново изградената администрация на новоосвободено Карлово. Устроен е в дом, на който и до днес има поставена паметна плоча, че в този дом живя Петър Кунчев – брат на Левски…

Срещите бяха интересни и забавни със случки от живота на близките на Васил Левски, а интересът беше на места невероятен….

Първата среща се проведе в ранния преди обед на 2-и ноември 2023 г. в арт залата на НЧ „Св. Климент Охридски 1858“ с клуба на ветераните учители в града. Съвсем разбираемо е срещата да има сериозен интерес с оглед на задълбоченото познаване живота и делото на Апостола от учителите-ветерани, които години наред са преподавали и са възпитавали с примера на Апостола…И след това срещите продължиха в Актовата зала с децата от 9-о ОУ „Веселин Ханчев“. Тук имаше интересна среща на госта с младите журналисти, които водеха училищната телевизия и взеха интервю, направиха се снимки и се уговориха срещи в Карлово.

Срещата с учениците от ППМГ „Гео Милев“ премина делово и със задаване на въпроси, които бяха провокирали младежите със съобщения в социалната мрежа, а други имаха познания от интересите си в документалната история на България…Срещите бяха и впечатляващи и интересни. Задаваха се въпроси, провокирани от фейк новини в социалните мрежи и такива с исторически стойности…на които Стефан Караиванов отговаряше с фактите от книгата на д-р Петър Караиванов или с нови факти, събрани в процеса на неговите издирвания и срещи с изследователи историци.

На 3-и в 11:00 часа срещите започнаха с ученици от ПГКНМА „Минко Балкански“, след това с ученици от ПГ МТА „Н. Й. Вапцаров“.Там директорът инж. Стоян Колев връчи на госта Стефан Караиванов почетния знак на училището – сувенирно чукче…Веднага след това се проведе среща с учениците от цялото НУ „Димитър Благоев“. Това беше най-вълнуващата среща с деца от града. Валяха въпроси за Апостола, за майка му, за целия Караиванов род… и още и още…край нямаха!

Ще минат години, тези малчугани ще пораснат и ще поемат по пътищата на живота. Ще имат деца и внуци и на всички ще разказват, че когато са били в началното училище са се срещнали с потомък на рода на Васил Левски. Това познанство и тази среща няма да бъдат забравени ! Това е онова живо преживяване, което ще поддържа жив пламъка на българщината и на респект към паметта на героите на България!

Тази паметна среща ще остане в паметта дори и на най-малките от ДГ „Светлина“. Първа се нареди да си вземе книгата на д-р Петър Караиванов малката Велемира…Децата не само слушаха и присъстваха на срещите. Те се учеха да вземат автограф, да искат подписи и да си отидат със скъп подарък – плакат или портрет на Апостола…

Инициаторите от Народно читалище „Свети Климент Охридски 1858“ организираха срещите със Стефан Караиванов, водени от чувството на дълг пред паметта на будителите от далечното минало и от настоящето на България. Срещата със Стефан Караиванов е точно такава – среща с най-голямата икона в национално-освободителното ни движение – ЛЕВСКИ, с неговите близки, с неговия род Караиванови и съвременният будител от този род Стефан Караиванов, който като Апостола върви от град на град, от училище на училище и разказва за делото на предците си за Васил Караиванов, за неговия дядо-чичо д-р Петър Караиванов, събрал паметта на рода. Преиздавайки и разпространявайки книгата му, той възкресява достойнството и честта на рода Караиванови на полагащото му се мястото в историята…Защото това е дело, с което се засвидетелства уважение към верността към революционните идеи на Апостола и на съратниците му…С това се защитава героизма и приноса за свободата на България на всички от рода Караиванови. А да си част от този род е не само чест и достойнство, това е тежко и отговорно задължение, което Стефан скромно и смело отстоява. Ето този пример направихме достояние на всички, с които се срещнахме тези дни – примерът да си отдаден докрай на идеята за свободата на България, да издържиш на превратностите на времето и да предадеш неопетнено името на всеки един от рода Караиванови и да останеш достоен да се наречеш роднина на Васил Левски…

Така ще запомним този Ден на народните будители завинаги!

Гинка Михайлова

секретар и зав. Културномасова работа в НЧ “Климент Охридски 1858“

х х х

Стефан Караиванов е роден на 20-и юли 1968 година в София, където учи химия, но през 90-те години започва бизнес…Създава семейство с Нели Петрова. Имат две деца Мариана и Васил, Мариана е студентка в специалността Българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“, а синът е ученик в 10-и клас.

Родителите на Стефан вече покойници – Васил Караиванов оглавява кожарската индустрия у нас, а майка му е в Българска кинематография.

Дядото на Стефан – Стефан Караиванов, синът на Васил Караиванов /братовчеда на В. Левски/ завършва право в Сорбоната в Париж. Като адвокат създава две кантори – в София и в Карлово. Семейството се ползва с изключителен авторитет на хора честни и отговорни. След въвеждане на мажоритарните избори в България от цар Борис, карловци правят предложение на Стефан Караиванов да стане депутат от Карлово като най- достоен за този пост. Девети септември заварва Стефан Караиванов депутат в Народното събрание на България. За това е арестуван и е разстрелян заедно с целия кабинет на проф. Богдан Филов. Децата му остават сираци синът на 6 годинки, а дъщерята на 3. Адвокат Стефан Караиванов последва съдбата на много известни деца на български възрожденци – братя Вазови, на синовете на Райна Поп Георгиева-Футекова и много други. Гробът му е неизвестен.

dolap.bg